История

През учебната 2009/2010г. месец ноември, нашето училище чества 150г. от създаването си. Училището ни е малко, в момента учат 83 деца от I до VIII клас, преди години са били над 150 деца, но демографския проблем доведе до намалянето на учениците. През годините учениците ни са участвали в общински състезания и са печелили награди, но сега контингентът ни е смесен - българи, роми и турци и нямаме изявени деца.

Три години подред отбор от футболисти от нашето училище печели общинския кръг (футболно състезание между училищата) и се завръща с купи и други награди. А ето и кратка история на училището и просветното дело в с. Бяла река:

училищна сграда Училищното дело в с. Бяла река се е зародило и развило именно през Възраждането . Белореченци са били трудолюбиви и будни българи и през 1860г. на 8-ми Септември откриват официално и тържествено учебната година в една малка стаичка при селската черква.Но още преди това те „пазаряват” един езеровец да идва два пъти седмично да учи децата на „четмо и писмо”. По-късно те „пазаряват” учител по прякор Кюркчията да учи редовно децата от Димитровден до Гергьовден.

За училище е служела една плевня, после една стая до селския дюкян. Тук за първи път сложили пейки за сядане на учениците вместо чинове, на тях стояли най-добрите ученици, а останалите на възглавници.

Отначало ученици били само момчета, а след година две се записали и 5-6 момичета, но те отпаднали, защото бащите не ги пущали да ходят - „те да си гледат къщната работа”. Учителят от миналото - Кюркчията бил буден революционер. Освен на четене, писане и смятане, той учел децата да пеят революционни и възрожденски песни.

Разказвал им за четата на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, обесването на Васил Левски. Така той още през време на турското робство, възпитавал у децата възрожденски идеи. Учителят шиел в училището и кюркчета. Плетената плевня, която била класна стая му служела и за шивалня. Когато минавал турчин от общината край училището, той скривал това, което шие и продължавал да говори на своите ученици. По-късно се разбрало, че полушубките са за революционерите.

След Освобождението, през 1888г., чрез самооблагане и доброволен труд, читаченци построяват училище с три класни стаи. В него се настанява и селската община и до 1894г.и за канцелария, след тази година се използва само за учебни цели - до 1929г.

За първи път през учебната 1905 - 1906г.е назначена жена и същевременно втори учител - Райна Сарафова от Стара Загора. Тогава за втори път започват да ходят момичета на училище.

След земетресението през 1929г. с държавни средства и доброволен труд на селяните е построена сегашната училищна сграда. На 24.09.1929г. училището тържествено отваря вратите за децата от селото. Същата година се открива V клас, а през следващите учебни години последователно V и VI клас. От учебната 1962 - 1963г. училището става осмокласно, а от 1929г. се нарича народно основно училище „Любен Каравелов”. Преди това се казвало Кирил и Методий.

След 9 септември 1944г. става истински дом за възпитание, знание и култура на подрастващите, пък и за възрастни хора.
От 1950 до 1967г. са получили свидетелства за завършено седмокласно образование на 240 ученика и над 160 ученика за основно образование. Над 40 частни ученика завършват успешно.

Днес училището е едно и за двете села– Бяла река и Православен. За дългогодишната културно-просветна дейност и по случай 100години от основаването на училището е наградено от Народното събрание с орден „Кирил и Методий” - златен. ОУ „Любен Каравелов” има стотици възпитаници, разнесли славата на нашето училище по всички кътчета на света.

Свали презентация на тема "Нашето училище днес"